Гражданство бг

admin

Гражданство бг

Как да получа достъп до информация за околната среда

Къде да предам събраните от мен монети?

Преобразуване на търговско дружество – права на съдружници и акционери

Кога и как да подам жалба до СЕМ?

Придобиване на българско гражданство по произход

Гражданин съм на държава, различна от България, но един или двамата ми родители са българи с българско гражданство. Мога ли да придобия такова и аз?

Ако поне един от моите родители е българин, аз мога също да придобия такова по произход. Това означава, че мога да подам молба пред съответните органи, които евентуално да я одобрят. Процедурата не е лека и отнема доста време, затова трябва предварително да съм наясно с какво ще се сблъскам и какво ме очаква.

Как започва процедурата?

Процедурата се инициира лично от мен като трябва да подам молба за придобиване на гражданство в Министерството на правосъдието или в дипломатическото или консулското представителство на Република България в страната, в която живея или чийто гражданин съм в момента. Ако съм малолетен (до 14-годишна възраст), молбата се подава от моите родители или настойници, а ако съм непълнолетен (от 14 до 18-годишна възраст), молбата се преподписва от моите родители или попечители.

В зависимост от това къде подавам молбата си, с мен се насрочва или се провежда на място интервю. По този начин, ако подавам документите си в Министерството на правосъдието, интервюто ми се насрочва за по-късна дата, а ако я подавам в Дипломатическо/консулско представителство – интервюто се провежда на момента. Ако съм малолетен, интервюто се провежда с родителите ми или настойниците ми, а ако съм непълнолетен – моите родители или попечители трябва само да ме придружат.

Интервюто се провежда на български език, затова, ако не владея такъв, трябва самостоятелно да осигуря преводач, който да ме придружава по време на интервюто.

Какви документи е необходимо да представя към молбата за придобиване на гражданство?

Преди да подам молбата в Министерството на правосъдието или в дипломатическото/консулското представителство на Република България в страната, в която живея, е необходимо да се снабдя с няколко различни документа, които впоследствие ще приложа към самата молба:

  • Удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина – то се издава в едномесечен срок от поискването и удостоверява факта, че някой от родителите ми е български гражданин;
  • Свидетелство за съдимост, издадено от страната, чийто гражданин съм в момента като в него е необходимо да е посочено, че се издава за целите на производството по придобиване на българско гражданство;
  • Медицински документ, че не страдам от определени заболявания: холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне, психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, лице с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменции. (ако живея в чужбина, тези документи се издават от съответните медицински органи на държавата, в която пребивавам);
  • Ако пребивавам дългосрочно в България, трябва предварително да се снабдя и с документ от прокуратурата, че срещу мен няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.
  • Това са документите, с които е необходимо да се снабдя предварително. Освен това, останалото, което трябва да приложа към молбата си за придобиване на гражданство, е следното:

  • препис от акта ми за раждане или дубликат на удостоверение за раждане;
  • декларация по образец, съгласно Приложение № 4 към Наредба №1;
  • актуална снимка паспортен формат;
  • фотокопие на документ, удостоверяващ самоличността ми (например, фотокопие на личната ми карта, паспорта ми);
  • документ за внесена държавна такса в размер на 100 лв.;
  • официален документ, удостоверяващ промяната на имената, ако съм си ги сменил, както и официален документ за идентичност на лице с различни имена;
  • автобиография на български език;
  • Важно! Всички документи, които представям, трябва да са издадени или преведени както и легализирани на български език.

    След като подам молбата си и мине интервюто ми, остава само да чакам. Съответните органи изразяват становище относно молбата ми и Министърът на правосъдието, въз основа на тяхното становище, прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване на гражданство. Това предложение трябва да се направи в срок до дванадесет месеца от датата на подаване на молбата ми. В случай че бъде прието предложението, от датата на издаване на указа на Президента, аз придобивам българско гражданство по произход.

    * От рубриката ни “Стани автор”.

    Автор: Милена Бояджиева

    § Закон за българското гражданство

    чл. 15, ал. 2 – относно необходимостта от издаването на Удостоверение за произход;

    чл. 29 – относно способите за подаване на молба за гражданство;

    чл. 35, ал. 1, т. 2 – относно срокът за издаване на предложение за издаване на указ;

    пар. 2, т. 1 от ЗБГ – относно това, кое лице се счита за такова с български произход.

    §Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за приалгане на глава пета от Закона за българското гражданство

    чл. 4, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8, 9, 10, 11, 13 и 14 – относно документите, които се прилагат към молбата за гражданство.

    pravatami.bg

    Център за оценяване в предучилищното
    и училищното образование

    Обща информация

    Изпитите за установяване степента на владеене на български език при придобиване на българско гражданство по натурализация се организират и провеждат от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (бивш Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование) на основание чл. 12 , т. 5 от Закона за българското гражданство и Наредба № 5 от 03.09. 1999 г. за реда за установяване владеенето на български език при придобиване на българско гражданство по натурализация.

    За информация: тел. 02 970 56 11, 02 970 56 59

    Изпит се провежда всеки месец, като датите се публикуват на сайта на ЦОПУО: copuo.bg.

    Необходими документи за участие:

  • Заявление по образец (изтегляне тук). Моля, декларирайте в заявлението дали пребивавате постоянно или продължително в България, като на последния ред подчертаете вярното.
  • Копие от документ за самоличност (заверено с „вярно с оригинала“, име и фамилия на лицето и подпис).
  • Нотариално заверено копие от документ за завършена езикова подготовка по български език от оторизирана институция, ако лицето притежава такъв документ.
  • Документите се подават в Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (бул. Цариградско шосе 125, бл. 5, ет. 2; карта можете да намерите тук) или се изпращат по пощата не по-късно от три дни преди изпитната дата (важѝ датата на пощенското клеймо).

    Приемно време за подаване на документи, получаване на удостоверения и справки:
    от 9:30 до 17:00 ч. (обедна почивка от 12:30 до 13:30 часа).

    В деня на провеждане на изпита документи не се приемат.

    Кандидатите трябва да се явят в деня на изпита пред входа на Център за подготовка на ученици за олимпиади, бул. «Драган Цанков» 21А (карта можете да видите тук), и да носят със себе си документ за самоличност.

    Център за подготовка на ученици за олимпиади се намира в гр.София, на бул. «Драган Цанков» 21А, срещу «Интерпред», зад високите дипломатически блокове. В момента е отворена само една врата откъм ул. «Димитър Гичев». От спирката на метрото «Жолио Кюри» пресечете към срещуположния ъгъл на кръстовището (противоположно на Интерпред), продължете надолу по ул. «Жолио Кюри» до пресечката с ул. «Дим. Гичев» и завийте надясно. GPS координати: 42.671361 23.353472

    Началото на сесията е от 13:30 ч., но според броя на кандидатите изпити могат да се провеждат на обявената дата с повече от една група. Информация за началния час за изпит на всеки кандидат се получава при подаване на документи. Ако документите са изпратени по пощата, началният час може да бъде проверен на тел: 02 970 56 11, 02 970 56 59

    Подаването на документи и явяването на изпит е безплатно за всички кандидати.

    Изпитът се осъществява под формата на тест, съдържащ 20 въпроса , и се провежда в рамките на един астрономически час. Изпитът е успешно взет, ако кандидатът е отговорил правилно най-малко на 12 задачи от теста.

    Примерни тестове с отговори:

    Неиздържалите изпита имат право да кандидатстват отново не по-рано от 3 месеца след предходното си явяване (Наредба № 5 от 03.09. 1999 г. за реда за установяване владеенето на български език при придобиване на българско гражданство по натурализация, чл. 6, ал.5).

    За допълнителна информация: тел. 02 970 56 11, 02 970 56 59 или на e-mail: ckoko@mon.bg

    Важно! Д ати за изпит:

    ДАТАТА НА ИЗПИТА ПРЕЗ МЕСЕЦ ЮЛИ: 27.07.2018 (петък) от 13.30 ч.

    Документи за кандидатстване се приемат до 17 ч. на 26.07.2018 г.

    www.ckoko.bg

    Българското гражданство, като правен институт, се урежда от Конституцията на Република България, от Закона за българското гражданство и от международните договори, по които РБ е страна и които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството. Гражданство не може да се установява по съдебен ред. Никой не може да бъде лишен от българско гражданство, освен в случаите, изрично предвидени в закона.

    Необходими документи за придобиване на българско гражданство по натурализация

    Писмена молба свободен текст, която се подава в дирекция «Българско гражданство и осиновяване» към Министерство на правосъдието.

    За придобиване на българско гражданство по натурализация, за възстановяване или освобождаване от българско гражданство заинтересуваното лице подава писмена молба свободен текст до министъра на правосъдието, съгласно НАРЕДБА № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство.

    Децата до 14-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако родителите им или преживелият от тях приемат българско гражданство или ако само един от родителите им стори това, в случай че другият е български гражданин. При същите условия децата от 14- до 18-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако поискат това.

    В случаите, когато родителите не придобиват българско гражданство, а само детето, ненавършило 14-годишна възраст или лице, поставено под пълно запрещение, молбата се подава от двамата родители или от настойника му. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права. Лице от 14- до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или попечителя. Тя се приподписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права. При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите или попечителите им към молбата се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.

    Молбата трябва да бъде на български език и да съдържа:

  • собствено, бащино и фамилно име по акт за раждане; при промяна на някое от имената молителят представя документ, удостоверяващ промяната — удостоверение за сключен граждански брак или съдебно решение;
  • постоянен адрес на молителя в страната или в чужбина; молителят, живеещ в чужбина, може да посочи лице, живеещо в Република България, и адреса му, на което да се връчват съобщения във връзка с молбата;
  • обстоятелствата, поради които се иска придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство.
  • Заинтересуваното лице подава молбата лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице. Молбите, подадени по пощата или чрез пълномощник, трябва да бъдат с нотариално заверен подпис. Живеещите в чужбина могат да подадат молбата чрез дипломатическото или консулското представителство на Република България. Дипломатическите и консулските представителства препращат получената молба в Министерството на правосъдието, като дават необходимите сведения за молителя със задължително становище.

    Лицата представят още:

  • акт за раждане;
  • удостоверение от Министерството на вътрешните работи за разрешено постоянно пребиваване; в него се посочва срокът на разрешеното постоянно пребиваване, изтекъл до издаването му;
  • свидетелство за съдимост от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят; ако той постоянно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните органи на тази държава;
  • документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България;
  • удостоверение от работодателя, че лицето работи по трудов договор, или от съответната данъчна служба за декларирани доходи за предходната година, както и документ от Националния осигурителен институт, удостоверяващ внасянето на задължителните осигурителни вноски;
  • документ за владеене на български език;
  • медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия (ЛКК) на здравното заведение, обслужващо лицето по местоживеене, удостоверяващ, че лицето не страда от заболяванията по чл. 36 и 36а от Закона за народното здраве; при липса на ЛКК, документът се издава от общоболничната ЛКК на съответната общинска или обединена районна болница;
  • декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието;
  • фотоснимка в ляв полуанфас;
  • подробна автобиография;
  • документ за внесена държавна такса;
  • документ от съответните чуждестранни органи за това, че молителят се е освободил от досегашното му гражданство; ако няма такъв документ, той следва да се представи в двугодишен срок след получаване на съобщението, че Съветът по гражданство към Министерството на правосъдието е одобрил молителя за даване на българско гражданство.
  • Молба, която не отговаря на изискванията, не се приема, а ако е изпратена по пощата или чрез съответното българско дипломатическо или консулско представителство, се връща обратно на молителя, без да се разглежда, като се посочват основанията за това.

    Вътрешен ход на производството:

    Първоначално производството се осъществява в дирекция «Българско гражданство и осиновяване» към МП, в сътрудничество със Съвета по гражданството, в който има представители на заинтересуваните ведомства и който дава мнение по всяка конкретна преписка.

    Окончателният протокол от заседанието на Съвета по гражданство се представя на министъра на правосъдието.

    Министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация.

    Придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република България. Указът влиза в сила от деня на издаването му.

    За промените в гражданството на лицата Министерството на правосъдието издава удостоверение. След получаване на указа на президента Министерството на правосъдието уведомява:

    1. Oбщините или кметствата, където е постоянният адрес на лицето — за вписване на промените в гражданството в регистрите за гражданското състояние на населението;
    2. Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи — за издаване или изземване на български документи за самоличност.
    3. Отказ и обжалване

      Законодателството на РБ не предвижда възможност за обжалване на отказите за издаване на указ за придобиване на българско гражданство по натурализация.

      Изисквания към лицата желаещи да придобият българско гражданство по натурализация

      Лицето трябва да е пълнолетно и преди не по-малко от 5 години да е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Не трябва да е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него да няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано. Лицето трябва да има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България. Владеенето на български език е задължително, а това се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието. Лицето трябва да е освободено от досегашното си гражданство или да бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство.

      Отмяна на натурализацията

      Натурализация, въз основа на която е придобито българско гражданство, може да бъде отменена, ако лицето:

      • си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване на българско гражданство, за които е установено по съдебен ред, че са неверни;
      • е укрило данни или факти, които, ако са били известни, биха били основание за отказ за придобиване на българско гражданство.

      Отмяната на натурализацията е допустима само до изтичане на 10 години от придобиването на българското гражданство.

      Отмяната на натурализацията на единия съпруг не отменя натурализацията на другия съпруг и на децата, освен ако те са получили българското гражданство въз основа на същите неверни или укрити данни или факти.

      Лишаване от българско гражданство

      Лице, което е придобило българско гражданство по натурализация, може да бъде лишено от него, ако е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против републиката, при условие че се намира в чужбина и не остава без гражданство.

      Лишаването от гражданство на единия съпруг не променя гражданството на другия съпруг и на децата.

      Срокове за предложение на министъра на правосъдието за издаване на указ на президента за придобиване на българско гражданство по натурализация

    4. три месеца — по молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация или за възстановяване на българско гражданство;
    5. три месеца — по предложенията за придобиване на българско гражданство от лице, за което не са налице законовите условия за придобиване на българско гражданство по натурализация, но за което България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта, както и за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство;
    6. шест месеца — по молбите за освобождаване от българско гражданство или за възстановяване на българско гражданство;
    7. дванадесет месеца — по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация.
    8. econ.bg

      БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

      БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

      Комисията по българско гражданство е постоянно действащ помощен орган със съвещателни функции към Вицепрезидента на Република България, на когото държавният глава с Указ № 43 от 23 януари 2017 г. е възложил правомощието по даване и възстановяване на българско гражданство, освобождаване и лишаване от него, съгласно чл. 98, т. 9 от Конституцията на Република България. Съставът, структурата и правилата за работа на Комисията по българско гражданство са определени с Указ № 116 от 03 май 2017 г. на Президента на Република България.

      Комисията по българско гражданство подпомага Президента, съответно Вицепрезидента на Републиката, като събира и анализира необходимата информация за изясняване на фактите и обстоятелствата в подкрепа на направените от министъра на правосъдието предложения за издаване на укази и откази за издаване на укази за промяна на гражданството. Комисията изготвя доклади по всяко постъпило от министъра на правосъдието предложение като се ръководи от Конституцията на Република България, международните договори, по които Република България е страна и нормативните актове от вътрешното законодателство. Докладът съдържа изразените становища и взетите от Съвета по гражданството решения по всяко постъпило предложение за промяна на гражданство, приложените материали от различни институции, в негова подкрепа, както и становище на Комисията. Вицепрезидентът на Републиката издава или отказва издаването на укази за промяна на гражданството въз основа на предложението на министъра на правосъдието и доклада на Комисията. Указите за промяна на гражданството влизат в сила от деня на издаването им.

      Комисията подпомага Вицепрезидента и при осъществяване на възложеното правомощие по Закона за българите, живеещи извън Република България.

      Комисията изготвя обобщена информация за работата си и я публикува на всеки три месеца на интернет-страницата на Администрация на президента.

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      Родена и завършила средното си образование в София. Бакалавър по специалност „Стопанска логистика” на УНСС; магистър по икономика на Великотърновския университет; магистър по специалност „Право” на Югозападен университет — гр. Благоевград.

      От април 2012 г. до май 2017 г. е председател на Комисията по българско гражданство и българи в чужбина. От май 1998 г. до февруари 2012 г. заема различни длъжности в дирекция „Българско гражданство” на Министерство на правосъдието. От декември 2005 г. до февруари 2012 г. е секретар на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието.

      ЧЛЕНОВЕ:

      Роден през 1989 г. в гр. Плевен. Завършва Математическа гимназия «Гео Милев», гр. Плевен. Магистър по «Макроикономика» в Университета за национално и световно стопанство.

      Работи като експерт в дирекция «Финанси» при Министерството на образованието и науката до 2017 г. Участва в екипи за организация и управление на проекти с европейско финансиране, като експерт по финанси.

      Ползва английски и руски езици.

      Родена в Казанлък. Възпитаник е на Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” в родния си град (1996). Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 2002 г. в специалност „Право“, със специализации по „Правораздаване” и „Публична администрация”. Доктор по право (2007) с тема на дисертацията „Парламентарен контрол”.

      От 2005 г. е преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, а от 2006 г. — по Конституционно право на Република България в Академията на Министерството на вътрешните работи.

      Автор на монографията „Политически права на българските граждани“ (С.: Сиела, 2017) и на множество публикации в областта на конституционното, и административното право.

      Работи последователно като експерт към Постоянната комисия по въпросите на държавната администрация в Народното събрание (2006-2009 г.), държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерство на правосъдието (2010 — 2012 г.), съветник по правни въпроси на президента на Републиката (2012 — 2016 г.) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016 — 2017 г.).

      www.president.bg

      Имам няколко въпроса относно гражданството на деца с родител чужденец.
      Какво гражданство получава дете родено в България от майка с руско гражданство и баща с българско?
      А ако това дете се роди в Русия?
      Има ли възможност то да получи двойно гражданство?
      Има ли тук хора с подобен опит? Бихте ли могли да ме упътите!

      е естествено, че детето може да има двойно гражданство /при споменатите обстоятелства това е глупав въпрос/
      ето ти пример за друга държава:

      Новороденото дете трябва да бъде регистрирано в България в рамките на 1 година след раждането си в общината по местоживеене на майката, ако тя е българска гражданка. В случай, че само бащата е български гражданин, детето се регистрира на адреса по местоживеене в България на бащата.

      Необходимият документ за регистрация е удостоверението за раждане /формата с имената на родителите/. Документа се заверява във Форин офис, The Legalisation Office, Foreign and Commonwealth Office, Old Admiralty Building, Whitehall, London, SW1A 2LG. Tel: 020 7008 1111. Fax: 020 7008 1010.
      Internet site: http://www.fco.gov.uk/legalisation

      След легализацията е необходимо документът да бъде преведен на български език, което може да бъде направено в България от лицензирана за това фирма или от някой от заклетите преводачи регистрирани към Посолството на България в Лондон. Ако преводът е направен от заклет преводач в Лондон, той и оригиналният документ се заверяват в Консулската служба на Посолството в Лондон.

      След оформянето на документите в посолството, те се изпращат в общината по местоживеене на единия от родителите в България, където детето се регистрира и получава българко удостоверение за раждане с ЕГН. Английският документ за раждане се задържа от общинските власти.

      Регистрацията на детето в България може да бъде направена и чрез упълномощено от родителите лице, като пълномощното се заверява от Консулска служба на Посолството.

      Желателно е родителите да изискват и да притежават по два екземпляра от английския документ за раждане на детето.

      ето ти линк към Консулска служба на Българското посолство в Русия имат и телефон ОБАДИ СЕ И ПИТАЙ

      Men will sooner forget the death of their fathers then the loss of their property

      Редактирано от V-Shokou io kuraiami на 02.11.05 14:58.

      clubs.dir.bg

      Это интересно:

      • Приказ мз 224 Приказ Минздрава РФ от 29 июня 2000 г. N 229 "О профессиональной гигиенической подготовке и аттестации должностных лиц и работников организаций" Приказ Минздрава РФ от 29 июня 2000 г. N 229"О профессиональной гигиенической подготовке и аттестации должностных лиц и работников […]
      • Возврат товара при быстрой покупке В какие сроки возможен возврат товара Совершив неудачную покупку, многие задумываются о возможности соблюдения срока возврата товара. Условия возврата приобретения и сроки устанавливаются законом о защите прав потребителей (далее – Закон). Здесь учтены интересы обеих сторон, покупателя и […]
      • Возмещение земельного налога Официальный сайт Кричевского УКПП "Коммунальник" Просмотров: 285 Автор: Admin Дата: 2-03-2018, 15:54 О возмещении земельного налога Кратко о возмещении нанимателями, собственниками жилых помещений, нежилых помещений суммы земельного налога Наниматели, собственники жилых […]
      • Статья ук рф хищение в особо крупных размерах Хищение в особо крупных размерах (статья 158 ч.4 УК РФ) Дополнительные материалы: К уголовной ответственности согласно статье 158 УК России привлекается лицо, которое совершило тайное хищение чужого (постороннего) имущества, и которое к моменту преступления уже достигло возраста 14-ти […]
      • Приказы о пересмотре инструкций по охране труда Форум инженеров по охране труда Беларуси Приказ о пересмотре инструкций по охране т. ktara 13 Июн 2012 Инженер по ОТ 14 Июн 2012 Я, когда приводил в соответствие инструкции приказ делал так: О пересмотре инструкций по охране труда В целях актуализации требований и приведения местных […]
      • Постановление пленума о подготовке гражданских дел к судебному разбирательству Гражданский процесс1 / О ПОДГОТОВКЕ ГРАЖДАНСКИХ ДЕЛ К СУДЕБНОМУ РАЗБИРАТЕЛЬСТВУ Постановление Пленума Верховного Суда РФ от 24.06.2008 N 11 (ред. от 09.02.2012) "О подготовке гражданских дел к судебно. Документ предоставлен КонсультантПлюс Дата сохранения: 12.03.2016 ПЛЕНУМ ВЕРХОВНОГО […]
      • Заявление о ликвидации 2018 Как подать заявление о ликвидации ООО? Если учредители юридического лица по каким-либо причинам решили прекратить деятельность ООО, то им следует учесть все нюансы этой процедуры, чтобы не совершить ошибок. Неправильная ликвидация может привести к тому, что собственники будут отвечать по […]
      • Вязьма органы опеки Что входит в полномочия органов опеки: защита детей и недееспособных граждан, проверка опекунов, составление заявления в органы опеки и попечительства В полномочия органов опеки входит надзор за детьми в возрасте до 14 лет. Важно решение органов опеки и попечительства относительно […]