Анна искам те

admin

Анна-Мария Чернева: Искам да съм първата БГ космонавтка

Чернева е убедена, че има извънземни

Страх ме е да не умра в Космоса, но бих се пробвала!

Плеймейтката и актриса Анна-Мария Чернева е готова да стане първата българска космонавтка. Красавицата още от малка мечтае за полет към звездите, но през последните години нейният интерес нараства.

«Бих се пробвала — категорична е сексбомбата. — Наясно съм колко е трудно да се оцелее. Малко ме е страх, че може да умра, но ако взема твърдо решение, ще се подложа на цялостна подготовка. Наясно съм колко е важно да се спортува.»

Чернева вече е започнала практическа подготовка по проучването на звездите. Тя планира през есента да запише магистратура «Астрономия» в Софийския университет.

«Четох програмата и видях как няма да има чак толкова формули и физика. Ще бъде по-лесно за усвояване — самонадъхва се Анна-Мария. — Когато бях на 5-6 годинки, накарах моята майка да ми купи далекоглед. В стаята ми имах светещи звезди. Сега често се редя на опашка в обсерваторията. За последно чаках до 12,30 ч., за да видя най-големия кратер на луната Тихо Брахе.»

Именно естественият спътник на Земята е най-реалната цел на Чернева за нейното първо космическо пътешествие.

«Ще бъде най-лесно да се стигне дотам — чертае своите планове бъдещата космонавтка. — На Венера ми е много интересно, но няма как да оцелея, защото е далеч от Слънцето. При Меркурий е обратното — много е топло. С голямо удоволствие бих обиколила всичките.»

Звездата от сериала «София — ден и нощ» е убедена, че има извънземни.

«Едва ли само ние сме единствените разумни същества във Вселената — добавя Анна-Мария. — Ясно е, че има живот. Не съм много убедена дали те са сред нас.»

Точно преди четири години Анна-Мария Чернева показа отлични гадателски умения специално за читателите на «България Днес». Тя прогнозира част от дербитата от световното първенство по футбол. Флаговете на съперниците бяха изрисувани на нейните гърди. Емоционалните вибрации по кожата на нейните форми подсказваха кой ще бъде победителят.

Виси с часове за Криско и Слави

Анна-Мария Чернева беше един от моделите, който участва в колоритния клип на Криско и Слави за песента «Гледай как се прави». Актрисата на няколко пъти се появява в сюжета.

«Паднах се в сцената с ада, където беше Криско — споделя Чернева. — Снимахме цял ден. Не успях да се засека със Слави. Той беше в другия снимачен ден. Заради идеята на клипа трябваше да стоим много дълго време, без да мърдаме. Това беше най-дългото предизвикателство. Получи се страхотно. Криско ме потърси за клипа. Той е супер готин пич.»

Специална диета

Анна-Мария Чернева е способна да практикува специална диета, за да се подготви по-добре за тежкия живот в Космоса. Хубавицата шашна всички участници в предаването «Черешката на тортата» със своето признание, че яде сурова храна. Гери Дончева, Наско Лазаров и Станимир Гъмов не можеха да повярват как вместо ябълка тя хапва сутрин кулинарно необработен картоф.

m.bgdnes.bg

Анна Заркова: Изненада ме, че синът ми влезе в политиката — пишеше сатира за нея

Крум: Тя ме приземява, когато литна в облаците

Мечтаех да го видя доктор по право, а той избра професия, при която да спори с Митодито дали да ме глобят, като си сложа звезда на елхата, казва известната журналистка за сина си, който е в ИБ на БСП

— Г-жо Заркова, вие сте журналист, а синът ви Крум е политик — член на ИБ на БСП, начело на инициативния комитет за издигането на ген. Румен Радев за президент. Как съжителствате от двете страни на барикадата? И какво е да си син на Анна Заркова?

Крум Зарков: Двете страни на барикадата ги разбирам не като журналист и политик, а като майка и политик. Въпросът е докъде стига личното и откъде започва политиката. А и не сме от двете страни, защото тя е криминален репортер. Но

не бих се съгласил

тя да ми взема

интервю

— Защо?

К. З.: Защото щяхме да смесим личното и политиката, заради обективността.

Анна Заркова: Чух, че Крум много трудно се е съгласил на това интервю. Разбирам защо. Отдавна си давам сметка, че не му е особено приятно, когато чуе: Това е синът на Анна Заркова. А аз, когато някой каже: Това е майката на Крум, изпадам в почти в блаженство.

Нормално е, разбирам и не се сърдя. Никой амбициозен млад човек не се ласкае, като чуе, че е мамино синче.

К. З.: Не се възприемам като мамино синче. Нито ми е неприятно, нито има от какво да се срамувам от майка си. По 100 пъти на ден ми казват: Това е синът на Анна Заркова. И не го изживявам като драма. Напротив — гордея се с майка си, нямам нищо против да съм нейният син и дано още дълго да продължават да говорят така.

А. З.: Разбира се, че не е мамино синче в този смисъл на думата и аз по някакъв начин определям неговия път. Той винаги ме е изненадвал.

— Е, не го ли направихте вие шеф в БСП?

К. З.: Не. Но надали ще убедите много хора в това.

А. З.: Никого няма да убедиш.

К. З.: Нали ние си знаем истината. Проблемът на хората, които имат известни родители, е именно това — често техните собствени усилия не са достатъчно оценени. Но като цяло аз не мога да се оплача. Чувствам се добре с майка си.

А. З.: Може би защото аз не съм чак толкова известна. Аз съм вестникар.

К. З.: Ти просто нямаш представа колко си известна и какво обществено влияние имаш!

Винаги ме е учудвало. Вече 12-13 г. не живея под един покрив с майка си. Но не съм предполагал какво влияние и известност има тя в страната. Ето история от онзи ден — бях в Русе и една от служителките в партийната ни организация там ми донесе торбичка с домашен компот, сладко и още нещо и ми поръча да го предам на майка си. А на картичката вътре беше написано: “Ани, възпитали сте добър човек.”

А. З.: Много се радвам на това. Особено много се радвам, защото то тушира моя ужасен страх. Страхът на нас, на пишещите журналисти, че хората са спрели да четат.

— Не сте го уреждали в живота, не е пробивал с вашето име напред, така ли?

А. З.: Боже мой, не! Винаги ме е изненадвал. Първия път ме изненада, когато каза първата си дума на 3 г., след като не беше произнесъл нито сричка, за разлика от другите деца.

Втори път ме изненада, като се записа да учи в Сорбоната и

изведнъж стана

студент отличник,

след като винаги е

бил лош ученик във

Френската гимназия

и се отнасяше с неуважение към учителката си по литература, за което директорката ме е викала неведнъж.

К. З.: Действително не бях добър ученик, но не се гордея с това. Трябваше ми много време, за да наваксам това, което учителите в гимназията ми даваха. А с учителката по литература Тодорова се държах най-зле, защото най-много я обичах. Винаги съм обичал да чета и пиша. И оттогава нося този грях пред нея и искам да ѝ се извиня. Много от учителките във Френската гимназия, с които невинаги съм бил много възпитан, сега са колежки на сестра ми, която е учителка там. Дано не ѝ се отрази.

А. З.: Третия път, когато ме изненада, беше, като влезе в политиката, след като пишеше сатирични стихчета и пиеси, в които осмиваше всички политици.

— Как казахте на майка си, че ставате политик, и вие, Ана, как го приехте?

А. З.: За нищо не ме е питал. Единствено дали харесвам партията, която си е избрал.

— Какво му отговорихте?

А. З.: По принцип не харесвам партиите, които са на власт. Дълго време съм журналист, работата ми е да намирам кусурите на упрявляващите. И като рефлекс автоматично харесвам опозицията. А в момента харесвам най-голямата опозиционна партия.

— Не защото Крум е част от ръководството ѝ?

К. З.: Може да има нещо общо все пак.

А. З.: Не. По принцип всеки път харесвам опозицията, чувствам я по-близка. Но ако тази партия стане управляваща, а май че има някакви признаци за това,

Крум ще чуе и

прочете от мен

вероятно неща,

които няма да са

му приятни

Той от тийнейджър следи моите приятелства и винаги ме е питал защо съм близка само с тези, които са в опозиция.

К. З.: Майка ми е единственият човек, който е враг с вътрешния министър, докато е на пост, и автоматично става приятел с него, когато падне от власт. Всички хора се стремят към обратното. Тя успява с всички министри, които помня, да се скара жестоко, след което да са добри приятели, когато не са на власт.

— Бяхте ли притеснен как ще реагира майка ви, когато ѝ кажете за политиката?

К. З.: Мачът вече беше свирен, когато говорихме. Започнах като експерт в Народното събрание. Там се запознахме с всички групи и най-много ми хареса тази на БСП. След това Атанас Мерджанов ме покани да видя за какво става дума в партията, хареса ми и бързо се ангажирах. Казах на майка си месеци по-късно, вече имах членска карта. Тя ме насърчи.

А. З.: Винаги ще го насърчавам в това, което предприема. Но истината е, че не съм много щастлива, че той избра политиката за своя професия.

Мечтаех да го видя като доктор на науките по право. Неговата

дипломна работа от

Сорбоната спечели

първа награда

на военното министерство на Франция. А той избра професия, при която да спори с Митодито (депутата от ГЕРБ Методи Андреев — бел.авт.) дали да ме глобят, като си сложа звезда на елхата.

Политиката е мръсна работа. Знам със сигурност, че той няма да се омърси, познавам го. Но също така знам, че върху него ще хвърлят кал, ще търпи омраза от непознати. И сега виждам по форумите, че става обект на омраза, без да я е заслужил. Притеснявам се от това като майка и много се надявам след време Крум да каже, че си е заслужавало.

— Давате ли му съвети — медийни или други?

А. З.: Не. Не ги търси от мен.

К. З.: Което не значи, че тя не ми дава такива.

А. З.: Така е. Той не идва да иска съвети, но някога, когато забележа, че е в трудно положение, му давам.

К. З.: Понякога искам съвет, без да си признавам. Обаждам се уж за нещо друго, а леко я подпитвам. Използвам журналистически похвати. Така че се съобразявам с нея. Освен че искам съвет, аз я чета. Няма нужда толкова тайно да ми казва какво мисли, тъй като почти всеки ден го пише във вестника. И я чета внимателно, тъй като тя е от хората, които допринасят за формирането на общественото мнение, и аз се съобразявам с това.

— А откакто станахте голям началник и сте в ИБ на БСП, за какво ви е критикувала?

К. З.: Често ме предупреждава да не си виря носа много. Но не знаех, че тя чете коментарите във форумите под моите медийни изяви. Страничен поглед от опитен човек винаги е от полза. Нали затова са близките — да те свалят на земята от време на време, защото всеки може да хвръкне в облаците и аз не правя изключение.

— За какво спорите?

К. З.: Почти за всичко.

А. З.: Не обича да се подстригва редовно.

К. З.: Но основен спор в момента е трябва ли да имам фейсбук. Майка ми упорито и ежедневно настоява, че без фейсбук не мога да продължа да съществувам. Аз все още се опъвам, не съм сигурен защо. Разбирам отвореността на социалните мрежи, но фейсбук не изчерпва комуникацията. Рано или късно ще клекна.

А. З.: Не знам дали Крум ще стане добър политик, но той има едно качество, което ми сочи, че би могъл да бъде такъв. Той обича хората. Помни техните истории, ангажира се с тях, за да им помогне. Разказва ми истории на хора, с които се среща. След това прави опити да им помогне. В повечето случаи те се провалят, защото няма голяма сила. Но той помни, знае, вживява се в човешките съдби, съчувства им. И трябва да ги разказва, да ги чуят повече хора.

К. З.: И двете говорите за политиката само от едната страна — очернянето, калта, омаскаряването. Мен ме интересува повече начинът, по който упражняваш властта — когато си заровен в документите и решаваш проблемите на хората. Всеки политик рано или късно го прави. Не трябва да замазваме всичко с баданарката. Всеки, който се е озовал на някакъв пост, е работил и има много неща, които остават завинаги невидими за хората — и добри, и лоши. А вкарването на младите хора в политическото е ключов момент от развитието на страната ни.

— Но Стефан Данаилов критикува младите, че не вижда в тях мисия, а само кариеризъм и желание за постове.

К. З.: Разбира се, че има и кариеризъм. Ламбо е прав, но до известна степен. Младостта не е символ на непорочност, както старостта не е символ на мъдрост. Амбицията и кариерата в един млад човек не трябва да се потиска и не е лошо, че я има. Въпросът е да не е само това. Особено когато си в БСП която с право е смятана за единствената идейна партия. Т.е. трябва да има и нещо друго, но не трябва да отхвърляме младите само заради това, че искат да правят кариера.

А. З.: Убедена съм, че младите трябва да влязат в политиката, но защо моят син?

К. З.: Дотук се справям добре.

— Каква майка е Анна Заркова?

К. З.: Тя беше и още е много заета жена. Тръгва рано и се прибира късно вечер. Работеше винаги през уикенда, когато повечето майки си бяха вкъщи. И по празниците. В същото време нито сестра ми, нито аз можем да кажем, че е отсъствала от живота ни. Но сме израснали с телевизора, радиото, с непрекъснатия телефон, с напрегнатите разговори в другата стая. Когато бях ученик, тя имаше контакти с най-известните хора, а именно — най-големите бандити.

Майка ми познаваше

например

Иво Карамански. За

мен това си беше

повод за гордост,

такива бяха времената. Защото първите ми по-политически спомени са свързани с персонажи от ъндърграунда. Те бяха публични лица много повече от министрите.

А.З.: Нали не казваш, че моето познанство с Иво Карамански те е впечатлило повече, отколкото моето приятелство и познанство с Бойко Борисов в един период от време?

К. З.: Честно казано — по-добър спомен имам за него. Не знаех, че с Борисов сте били приятели. Такива ли сте?

А. З.: Споделяхме много често по телефона различни неща, докато той не беше станал толкова голям човек.

К. З.: Предполагам, че това е в някаква степен нормално.

— А вие като каква майка бихте се описали?

А. З.: Аз съм майка с комплекси. Живея с вина, че съм отсъствала много. Един кошмарен спомен имам от времето, в което Крум и сестра му бяха мънички и ги водех на детска градина — как буквално ги влача по стълбите от 4-ия етаж на апартамента в “Младост”, за да ги заведа до детската градина, защото долу ме чака колата на редакцията и ми дават зор, че закъсняваме. Те плачат и вместо да ги върна, целуна и успокоя, аз ги дърпам за ръката по стълбите надолу и бързам за нещо, различно от тях, за работа. Това е една моя вина, която непрекъснато изживявам и до днес, когато вече са големи и нямат нужда да ги държа за ръката.

— Сега компенсирате ли в отношенията с внука си Костадин, който е на 3,5 г.?

К. З.: Опитва се, дори е много настъпателна баба. Помага, когато с жена ми ѝ се обадим, но се опитва да помага и когато не ѝ се обадим. Така че

отправям

предупреждение —

да не наваксваме

всичко върху малкия

Но е страхотна баба.

— А каква свекърва е?

А. З.: Единственото, което мога да кажа със сигурност, е, че харесвам снаха си.

К. З.: Ирина е невероятен човек и е моя опора във всичко. Няма как да не се разбират.

— Какво обичате да правите, когато сте заедно?

А. З.: Да си говорим.

К. З.: В разговорите ни влече към обществените дела.

А. З.: На семейна трапеза успяваме да подразним хората с разговорите си.

К. З.: Общественото е центърът на нашите интереси и трудно се оттърсваме от него — интерпретация на случващото се около нас. И често спорим.

— За какво друго освен за фейсбук и подстригването?

К. З.: Често имаме различни възприятия за това какво се случва и какво трябва да се направи. Честно казано, не мога да кажа кой по-често се оказва прав. Майка ми е специалист в кримисферата, но и в съдебната реформа и правосъдните дела. Като юрист аз също имам компетенции там и невинаги сме на едно и също мнение по тези въпроси.

— А назад в годините карали ли сте се за дискотеки, момичета, цигари, алкохол?

К. З.: Това беше работа на баща ми. Той се караше за цигари и поведение, той беше дисциплиниращият фактор.

— И той е бил зает човек, но повече време ли имаше за вас?

К. З.: Да, той също беше много зает, но следобедите повече време беше с нас и ни възпитаваше за тези неща. И се справи добре, колкото и нескромно да звучи.

— А не ти ли е било мъчно, че майка ти не е била до теб — дори да ти помогне за домашното или да решиш задачите си?

К. З.: Всяко зло за добро — фактът, че често я нямаше, ме възпита в известна независимост. И аз много бързо спрях да търся някой да ми виси на главата, напротив, това по-скоро ме дразнеше. Имам чувството, че винаги съм разбирал естеството на нейната работа и че такива са правилата. Не мога да кажа, че съм травмиран от нейната липса, още повече че продължаваме да сме заедно, чуваме се всеки ден, дори и да има липса, винаги можем да наваксаме.

— Какъв искате да го видите един ден в политиката? Премиер?

А. З.: Искам, надявам се, че един ден няма да съжалява за пътя, който е избрал. Това е единственото, което искам.

— И ще продължите да го приземявате всеки път, така ли?

К. З.: Това е неизбежно.

А. З.: Не виждам с какво друго мога да му бъда полезна в пътя, по който сам си избра.

— Какво ще ви е отношението към Крум, ако БСП дойде на власт?

К. З.: Майка ми често ме спира, когато се ентусиазирам прекалено, и ми казва: Помисли, прецени, виж нещата от другата страна. Защото човек непрекъснато има чувството, че е прав и иска бързо да се случват нещата. И така ме приземява. Предполагам, че

когато дойдем на

власт, този ефект

ще се засили

— Като дете водили ли сте го с вас на работа, по репортажи?

А. З.: Не съм го водила, но твърде често е илюстрирал моите разкрития. Като например — в началото на 90-те години сме го снимали, за да илюстрираме, че хората си слагат по вратите решетки, защото ги е страх от крадци.

— Страх ли те е било за майка ти, като знаеш с какъв ресор е и какви събития отразява?

К. З.: Естествено, че ме е било страх. Още повече че имах най-различни обективни доказателства, че е опасно.

— Случвало ли се е да ви се обаждат със заплахи, да ви безпокоят вкъщи, семейството?

К. З.: Често е имало телефонни разговори, след които е била видимо притеснена, но тя все пак се опитваше да ни запази и не ни е казвала. Но напрежение е имало — както с бандити, така и с официални лица.

— Как преживяхте в семейството инцидента с вас?

А. З.: Ние с Крум не обичаме да говорим за това. Той беше до мен и с мен, когато трябваше по препоръка на нашите лекари да замина за Франция за животоспасяваща операция. Трябва да ви кажа, че изгарянето много боли. И ни болеше и двамата, въпреки че той тогава беше малък. Когато човек е изживял една истинска, страшна болка, той не обича да говори за нея. Той иска някак си да изтрие даже спомена за нея от живота си. Позволете ни това.

m.24chasa.bg

СКАНДАЛНО свободна медия

Ана Цоцолана продължава да се усмихва приветливо

Нахаканата телевизионна водеща Анна Цолова станала обект на подигравки от страна на екранния си партньор Виктор Николаев, защото отказала да му пусне, когато си поискал повече интимност. Почувствал се пренебрегнат и отритнат от света, натиреният любовник започнал да си отмъщава, като тръбял наляво и надясно, че от нея и чеп за зеле не става.

Слуховете за разрива между двамата бяха разпространени от врагове на Николаев в ефирната телевизия, които потривали ръце от задоволство заради креватните му неуспехи и последвали недоразумения в професионален план.

Виктор Николаев изглежда като заспал заради проблемите си

Клюкарите разправят, че Виктор не само използвал всяка възможност, за да наплюе устатата плевенчанка, но и започнал да я нарича Ана Цоцолана, вместо с истинското й име. Непрекъснато отправял обвинения, че е некадърна до мозъка на костите си и му пречи да си води сутрешните блокове както трябва.

В един момент водещият дотолкова се отчаял от невъзможността да постигне мераците си, че заявил пред шефовете – или аз, или тя. Те обаче не му обърнали внимание и го отпратили с думите, че нямат време да се разправят с неговите глупости.

„Отивай да си тупаш с тупалката и въобще не ни занимавай с твоите афери. Ние сме хората, които са преценили, че ти и Анна трябва да създадете тандем и внимавай как ще се държиш оттук нататък” – отрязали го началниците.

Според други слухове обаче, истинската причина за караницата между Анна и Викторчо била съвсем различна, макар и на сексуална основа. Телевизионерът непрекъснато държал да се появява пред очите на обществото в компанията на симпатични и горещи жени, защото напоследък за него се носели все повече слухове, че е отявлен гей. Тези неща го изкарвали от равновесие и те били причината, погледът му от телевизионния екран да става все по – безизразен и вял.

skandalno.net

Анна искам те

Сезон 2014 — 2015

ЛОВЦИ НА БИСЕРИ

от Жорж Бизе
Либрето: Мишел Каре, Йожен Кормон

Диригент-постановчик – Дидие Талпен
Диригент – Борис Спасов
Режисьор – проф. Светозар Донев
Сценография – Иван Токаджиев
Хореография — Анна Донева
Художник на костюми – Ася Стоименова

НАДИР
Николай Моцов, Хрисимир Дамянов

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (директор на Софийската опера и балет): Добър ден, имам удоволствието да кажа няколко встъпителни думи към днешната пресконференция и да ви благодаря, че, както винаги, се отзовахте на нашата покана за предпоследната ни премиера за сезона. Следващата ще бъде на историческия хълм Царевец. Вече направихме премиери на «Спящата красавица», «Самсон и Далила», «Тристан и Изолда», и дойде ред на «Ловци на Бисери» — едно изключително заглавие, което много години не е било на сцената на Софийската опера и сега отново се появява в така наречения «лиричен репертоар». Той дава възможност на друга категория певци (след нашите тежки вагнерови продукции) да покажат на публиката един жанр в стила на френската лирична музика, с един изключителен постановъчен състав: диригентът Дидие Талпен, когото вие познавате от негови гостувания при нас в предишни сезони и преди всичко от постановката на операта «Роберт Дяволът»; проф. Светозар Донев, дългогодишен директор на нашия театър, се завръща с това прекрасно заглавие; художникът Иван Токаджиев — блестящ живописец и сценограф; художника на костюмите Ася Стоименова; хореографа Ана Донева и съответно екипът от нашите сътрудници, начело с диригента на хора Виолета Димитрова, помощник-режисьорите Владимир Горчаков и Стефка Георгиева. Това е екипът, който сътвори спектакъла в последния месец и половина. За мен е удоволствие да ви представя младите певци. Някои от тях зрителите ще видят за пръв път в продукция на сцената на Софийската опера. Тенорите са двама: Хрисимир Дамянов и Николай Моцов в ролята на НАДИР, Веселин Михайлов и Атанас Младенов — ЗУРГА, Веселина Василева и Силвия Тенева — ЛЕЙЛА, и НУРАБАД — Димитър Станчев и Александър Носиков. Зрителите, които не успеят да ги видят на сцената на Софийската опера, ще имат възможност да го направят в парка на Военната академия, където ще се проведе нашият традиционен летен оперен фестивал «Опера в парка». Там ще имаме и балетни спектакли, но това е тема за друг разговор. Следващата ни премиера също ще бъде обявена със специална пресконференция, защото след 105 години, на сцената на нашия театър ще се появи първата българска историческа опера «Борислав». Но нея ще изиграем там, където са се развили събитията — на историческия хълм Царевец. БОРИСЛАВ е великият болярин на великия цар Иван Асен II. Публиката ще може да види нещо, което никога не е предчувствала, че ще види на наша сцена — на открито. Заглавието е по пиесата на Иван Вазов «Борислав». А сега се приземяваме с нашите «Ловци на бисери» — едно изключително заглавие, което този екип ще сътвори специално за журналистите и за нашата винаги очаквана публика на сцената и в залата на Софийската опера. Ще дам думата на нашия гост Дидие Талпен, който е най-близко свързан с тази музика. Той като съгражданин. или съотечественик — компатриот на Жорж Бизе, ще каже своите впечатления. Кой ще му превежда? Митко Бърдарски, моля.

ДИДИЕ ТАЛПЕН: Най-напред искам да изкажа възхищението си от този оперен театър, който, както знаете, винаги включва френски опери в репертоара си. Навсякъде по света, и не без основание, разбира се, привилегировани репертоари са италианският и немският. След «Роберт Дяволът» идва едно обръщане към Бизе. Уведомявам ви, че имаше и «Дон Кихот» от Масне, и наскоро постановката на «Самсон и Далила» от Сен-Санс, която аз не можах да посетя, но за която много слушах. Разбира се, когато кажем Бизе, всички се сещат и мислят за «Кармен», която по една статистика е най-изпълняваната опера в света. Но не е само «Кармен» — Бизе е написал десетина опери. Втората по известност е именно тази — «Ловци на бисери». Като цяло тя е едно малко бижу: сравнително кратка е — само два часа, няма много солисти — всичко на всичко четирима, и, разбира се — хор, балет и оркестър. Това, което е интересно при нея, бихме могли да кажем дори странно, е, че в нея няма много действие от традиционното действие в оперите, но музиката е превъзходна. Тя е много характерна, много представителна за една определена школа, едно определено направление във френската музика от втората половина на XIX век. Както казваме на френски и на български, трактовката на инструментите — оркестрацията, е много рафинирана. Един от менторите, един от водачите на Бизе, е, така да се каже, неговият по-голям брат Шарл Гуно. Те са много близки приятели и между творчество им също има много допирни точки. Но по отношение на хармонията може би Бизе е още по-изтънчен — рафиниран. Бих казал, че тази опера е наистина много френска и същевременно подчертано универсално общочовешка. Ето защо е още по-интересно да се работи върху нея и тя да се представи от екип, който не е френски. Българските артисти умеят да уловят този дух на френската музика. Очаквайте нашето рандеву след около десетина дни — гледайте, слушайте, преживейте. И вярвам, че мосю Карталов ще продължи така редовно да въвежда и да представя френската опера. Следващото трябва да е Гуно (смях).

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Към тези думи, които каза Маестро Дидие Талпен, ще добавя, че и до това рандеву с «Ловци на бисери» ние направихме: «Лакме», «Приказките на Хофман», «Дон Кихот», «Вертер», «Роберт Дяволът», «Самсон и Далила», и това е само в последните години. Следователно не са приоритет само италианската, руската или немската романтика, към която ние целеустремно насочваме нашето внимание с български певци — изключително с български певци. Отзивите за «Тристан и Изолда» идват непрекъснато — много положителни за нашите артисти, които правят и френския, и италианския, и българския, и немския репертоар. Веднага след Маестро Дидие Талпен искам да дам думата на диригента Борис Спасов, който е в този екип и участва в нашата среща с Бизе. След това ще вземат думата г-н Донев и г-н Токаджиев. Маестро!

БОРИС СПАСОВ: Много неща се казаха за музиката от Маестро Талпен. Аз искам да добавя, че участвах в работата с певците активно, приоритетно, бих казал, и съм с отлични впечатления от нашите солисти, които действително ще представят тази опера. Благодаря им за постиженията, и за послушанието, ако щете. Много благодаря и за сътрудничеството с режисьора проф. Светозар Донев, както и с целия екип. Разбира се, мога да кажа всичко най-хубаво и за сътрудничеството с Маестро Дидие Талпен — не сме за пръв път заедно с него. Благодаря на целия екип.

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Първо искам да благодаря на акад. Пламен Карталов за това, че ме покани да поставя «Ловци на бисери». Повечето от вас знаят, че Софийската опера е един мой втори дом и дълго време аз тъгувах за този дом. Чувствам се много добре сред този колектив. Работата е много добре организирана от г-н Карталов, театърът върви напред, колективът има големи успехи, и да се диша този творчески въздух е голямо удовлетворение. За пръв път поставих «Ловци на бисери» в Софийската опера — срам ме е да кажа кога. — през 1980 година.

ВЪПРОС: За какво ви е срам?

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Говоря колко сме стари вече (смее се). Но тогава акцентирах повече върху етнографията — на индуското, на пикантерията от тоя остров Цейлон (сред тръстиките), на тия хора, които живеят там. Докато сега потърсих едно съвременно решение: това е общество от хора, които са избягали от обкръжаващата ги действителност по морални причини. Те бягат от лъжата, от фалшивата любов, от неверното приятелство. Отишли са на един остров някъде в океана, не е важно кой океан, и са си направили този колектив — живеят там и си имат свой бог. Това е морето, което ги храни, слънцето, природата. Там те си изработват свой морал — свой бог, както казах. Те вярват в любовта, във взаимната помощ между хората, искат да изградят друг морал, ненавиждат фалшивото в морала и са фанатично предани на новите си принципи. Затова са облечени и по особен начин. Те са си измислили това общество, то е свързано с много мечти, много е красиво, и аз обичам това общество. Така че цялата режисьорска платформа е в областта на един друг морал — да избягаме от лошото, от лъжата, от фалшивото, от невярната любов. Тук участват много млади артисти. Има и един доайен — Димитър Станчев. Това са артисти, които познавам още от Музикалната академия — друг мой дом. И така намерихме много общ език. Те работят с голяма емоция, много са сърдечни, много са искрени на сцената, много са органични. Това е много важно за тези роли — да бъдат органични, да бъдат верни, да не рисуват човешкото поведение, защото в българския оперен театър (не говоря само за Софийската опера) има един голям недостатък — артистите рисуват, показват поведение, показват любов, показват състрадание. На професионален език това се нарича «театрална лъжа». Ние се възпитавахме да бъдем искрени, верни към образите, артистите да се борят за постигане на своите задачи с едно активно действие. Много харесвам и двата състава, и осемте изпълнители, и съм много удовлетворен от работата си с тях, с хора също. Така че им благодаря. Ако има някакви въпроси към мен, готов съм да отговоря.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим.

ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Здравейте. И аз ще започна с благодарност към ръководството на Софийската опера и към проф. Донев, не толкова заради това, че ме поканиха в този проект, а защото това е моето голямо лично откритие — в чисто човешки и творчески план: срещата ми с едно наистина гениално произведение. Тук бих репликирал Маестро Талпен, който каза, че това е малко бижу — това е едно голямо бижу. Заразих и моето семейство с музиката, докато се запознавах с нея. Проф. Донев каза къде е ключът в решението на спектакъла, заложен от него. А иначе, когато се занимавах с проекта, реших, че там, където е сблъсъкът между големите стихии: земята, водата, небето, гората — там се раждат и тези невероятни чувства на любов, преклонение, вяра, доверие. И поради тази причина, условно, сценичната среда е в сблъсъка на тези стихии. Бих благодарил и на младата костюмографка, която много бързо се вписа в нашия екип и й пожелавам «на добър час». Това е. Готов съм да отговарям на въпроси. Изключително съм респектиран от факта, че при унищожителната за изкуството в днешно време липса на средства, Софийската опера направи всичко възможно, това, което бяхме заложили като проект, да бъде реализирано в много голяма част — благодарение и на професионализма на хората от ателиетата на Операта. Маестро Карталов, наистина имате добър екип. Поздравявам ви. Просто никъде в България в момента не е запазено такова ниво.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодаря. Идва ред и на някои от нашите солисти. Може и Анна Донева да каже нещо. Така че разговорът е вече отворен. Имате възможност да зададете въпроси за всичко, което ви интересува — да влезете в диалог.

ПЕНКА МОМЧИЛОВА: Нека хореографката Анна Донева да представи танците.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Хайде, Ани, кажи нещо за себе си.

АННА ДОНЕВА: Всички започваме с думи на благодарност. Ще ги повторя. Много често в оперен спектакъл хореографията и балетът се съобразяват с всичко, което се случва на сцената, но екипът, който е събран да работи тук поставя балета на равнопоставени начала. Благодаря за това отношение. Ако артистите имат задачата да нарисуват поведение, ние пък можем да изрисуваме всичко, което те усещат и изживяват чрез гласа си. Затова благодаря на художника г-н Токаджиев, с когото не работим за пръв път заедно, за неговото прекрасно отношение към хореография и балет, и че ни оставя място да танцуваме.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Да дишате.

АННА ДОНЕВА: Благодаря и на режисьора, че се съобразява с мен. А относно балета на Софийската опера, искам да им благодаря за следното нещо: те имаха един изключително натоварен график със спектакли и пътувания, когато ние поставяхме тези седем платна, и танцьорите успяха да покажат уникално професионално отношение и издръжливост. Благодарение на това успяхме да си свършим работата. Всичко, което ще видите като хореография, предпочитам да не го обяснявам — то е движение.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Не се разказва.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим. Имате думата за въпроси.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Солистите да кажат по нещо.

СИЛВИЯ ТЕНЕВА: За всеки артист е голямо удоволствие да изпълнява френска музика, защото в нея има много финес. Човек трябва да може да вложи от гласа си много богата палитра в изпълнението, което е приятно за нас и ни провокира да израстваме все повече като артисти. Въпреки че няма толкова много действие и толкова много случващи се неща в самата опера като сюжет, образите в никакъв случай не са прости. Напротив, във всеки един от тях има едно разкъсване между любовта и приятелството, между дълга, между това кое да избереш. Смятам, че образите ни са богати и за нас е предизвикателство да можем да ги оцветим във всичките им нюанси.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Аз имам един въпрос, който може би е общ към Маестро Донев и към г-н Токаджиев. Маестро Донев каза, че при своята твърде стара, според него, а иначе не толкова стара постановка от 1980 година, е поставил акцента върху прекрасната Ланка, върху Шри Ланка и екзотиката там. И казахте, че сега извеждате бягството от предателството и лъжата в търсене на морала. Това е много актуално, защото и в днешни дни точно това трябва да правите, и дано следващия път, да сте жив и здрав, като я поставяте, да не бъде на остров Утопия — да търсите по същия начин ценностите. Моят въпрос е: какъв е акцентът във вашата сценография, г-н Токаджиев, след като вие, вече при новия прочит на творбата, казахте, че при сблъсъка между големите стихии се раждат и невероятните чувства на любов, преклонение, вяра, доверие? Също и някой от солистите, ако иска да каже още нещо във връзка със своята работа? Предполагам, че операта се пее на френски език, нали?

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Да, разбира се.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Което всъщност никак не е лесно. И кой е обучавал артистите на френски език?

СИЛВИЯ ТЕНЕВА: Имахме чудесен консултант с френски език — Снежина Здравкова се казва, която ни помагаше да усъвършенстваме нашия френски. Смятам, че всеки от нас и преди това се е сблъсквал с френския език в операта и в камерната музика, но тя се постара, колкото се може по-добре да се справим с текста.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Вие знаете, че винаги имаме консултанти.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Да, да.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Във всеки един езиков момент.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Абе, не се чупи лесно езика.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим, нататък.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Идеята и концепцията.

ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Идеята е сблъсъкът — там, където е границата между стихиите, които определят битието на хората — техните чувства, вяра и идеали. И пак казвам, моето желание беше да създам тази атмосфера, в която Маестро Донев да реализира идеята си, а не да се опитам да разкажа всичко за двуличието, за двете страни на мидата — че тя носи в себе си и радостта от живота и вярата в непреходното след смъртта и т.н. Ще го видите. Ако го усетите, ще се радвам — значи сме постигнали целта, ако не го усетите, значи някъде съм сбъркал. Многообразието на подтекста, който е заложен във визията, е подчинено предимно на концепцията на режисьора. Аз работя и в сферата на театъра, и на мюзикъла, и на балета, и знам, че когато има екип, той работи в името на една идея и една цел. Благодаря ви.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодарим. Други колеги, които искат да се включат в диалога.

ДИМИТЪР БЪРДАРСКИ: Както е известно, на премиерата през 1863 година операта е приета доста резервирано от официалната критика. Единствено Берлиоз се изказва много ласкаво, но това не помага кой знае колко и след това доста време тя не е изпълнявана. Когато се връщат отново към нея, е изгубена оригиналната партитура и започват да се правят някакви варианти, особено по отношение на финала. Известно е, че още при създаването на операта двамата либретисти са се карали и са се чудели как да я завършат — пробвали са различни варианти. Затова ми е интересен вашият подход към развръзката на съдбата на героите, и по отношение на финала. Това ми е въпросът.

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Към мен ли?

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Най-вече.

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Завършва много морално. Единият от героите се жертва: жертва приятелството си, жертва любовта си. Това е ЗУРГА. Той отива на кладата, вместо двамата влюбени, които са осъдени на смърт от цялото това племе, да го наречем, от това общество. Той ги спасява като отива на кладата вместо тях, заради голямата им любов — да спаси истинската голяма любов между двама млади хора. Така завършва операта.

ЗДРАВКА АНДРЕЕВА: А така ли е всъщност или това е друга версия?

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Така е, аз не знам да има друга версия, от вас чувам, че има и друг финал.

ДИМИТЪР БЪРДАРСКИ: Според някои и тримата загиват .

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Не.

ДИМИТЪР БЪРДАРСКИ: . според други той избягва с тях.

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Не, не.

РЕПЛИКА: Това са работните варианти, това е друг момент.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Следва се традицията и либретото — това искаш да кажеш, нали?

СВЕТОЗАР ДОНЕВ: Да, да.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: ОК. Други колеги?

ЗДРАВКА АНДРЕЕВА: Успех да пожелаем.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: Благодаря ви. Ако нямате други въпроси, можете да влезете вече в личен диалог с нашите артисти. Приятен ден.

sites.google.com

Это интересно:

  • Закон дальтона для смеси Все формулы Все формулы по физике и математике Темы по физике Механика (56) Кинематика (19) Динамика и статика (32) Гидростатика (5) Молекулярная физика (25) Уравнение состояния (3) Термодинамика (15) Броуновское движение (6) Прочие формулы по молекулярной физике (1) […]
  • Штраф за нарушение трудового договора работником Работа без трудового договора: ответственность работодателя Обновление: 24 апреля 2017 г. Трудовые отношения работника и работодателя предполагают наличие между ними заключенного договора об этом. Однако нередки случаи, когда работа осуществляется без трудового договора. В каких из них […]
  • Реестр застрахованных счетов ЧТО ВАЖНО ЗНАТЬ О НОВОМ ЗАКОНОПРОЕКТЕ О ПЕНСИЯХ В соответствии с пунктом 4 статьи 9 Федерального закона от 30.04.2008 № 56-ФЗ работодатель одновременно с перечислением ДСВ и (или) взносов работодателя (в случае их уплаты) формирует реестры застрахованных лиц, за которых перечислены […]
  • Осаго по пр ленина СОАО "ВСК" представитель 400005, Волгоградская область, г. Волгоград, проспект Ленина, д.56 А Представительство Страховое открытое акционерное общество "ВСК" (СОАО "ВСК") - зарегистрирован по адресу СОАО "ВСК" Контактные данные Адрес фактического местонахождения представителя […]
  • Гончарова экспертизы Бюро медико-социальной экспертизы № 56 Схема проезда к Бюро медико-социальной экспертизы № 56 на ул. Гончарова, 6а в Москве Если Вы заметили неточность в описании, адресе или телефонах, хотите дополнить информацию об оказываемых услугах, добавить телефон регистратуры, пожалуйста, […]
  • Пособие для одаренных детей Декоративные растения для дома и балкона. Бонсаи Т. Новоселова У нас вы можете скачать книгу Пишу буквы. Для одаренных детей 5-6 лет Н. В. Володина в fb2, txt, PDF, EPUB, doc, rtf, jar, djvu, lrf! Купить книгу Идет поиск Читать фрагмент онлайн читать он лайн Читать. Порядок изучения […]
  • Защита прав ребенка жалоба Каким образом обеспечивается защита прав ребенка в РФ Каждый ребенок, в момент появления на свет приобретает ряд определенных прав, которые закрепляются за ним вплоть до достижения совершеннолетнего возраста. Это гарантируется законодательством РФ, а именно Семейным и Гражданским […]
  • Повышение пенсии госслужащим в 2018 году в россии Пенсии госслужащим с 2018 года С 2018 года госслужащих ожидает очередной этап увеличения необходимого стажа, что отразится на выплате пенсий. Кроме того, действующее законодательство предполагает дальнейшее повышение пенсионного возраста. Эксперты не исключают старт полноценной […]